Ели беше четиригодишно момиченце, безкрайно
любопитно и много приказливо. И като казвам
приказливо ще вмъкна факта, че тя често
чуваше думите:
-"Ели, моля те замълчи за секунда!" или -"Може ли
малко тишина, моля?".Всички вкъщи ценяха
миговете спокойствие,които настъпваха, когато тя спеше.
Ели имаше най-сладкото чипо носле , което можете да си представите, големи и любопитни очи, които шареха навсякъде и не пропускаха нищо от това, което ставаше около нея.
Ако питате за прическата- тя никога не се променяше. Косата винаги беше вързана на две опашки , които трябваше да са на определено място и винаги равни.
Ели много обичаше роклите. Особено онези дългите, които като се завъртиш и се надуват като балон. А, и нещо много важно- обувките и задължително трябваше да са с малко токче. Държеше на това- да тракат.
Любимата и играчка беше една кукла, подарък не от кой да е, а от самия Дядо Коледа. Куклата се казваше Елиф ( името го чу от един филм) и Ели беше неразделна с нея.
Ели мечтаеше да си има куче.Дори и на него беше измислила име- Ръфи ( пак от някой филм). Тъй като родителите и не разрешаваха да има домашен любимец, Ели си играеше с едно друго-плюшена играчка.
Вързваше на врата му едно въже( за "кишка " както казваше) и голямата игра започваше.
-"Хайде, Ръфи ! Браво!Добро момче! Ела да ти дам кокалче!".
Както вече споменах, една от основните черти на момиченцето беше любопитството.
Постоянно задаваше въпрос след въпрос и понякога на възрастните им беше трудно да отговарят.
- Защо кончетата не може да са розови или зелени?
- Защо слънцето си няма майка и татко?
- Защо няма шарен слон?Аз искам!
- Защо няма син снежен човек? А, розов портокал?
- Ах, колко хубаво щеше да е ако мама можеше да сготви супа от шоколад! Щеше да ми бъде любимата!
А, защо не може? Искам!
И така безброй въпроси започващи със "Защо?" се задаваха всеки ден.
Родителите на Ели си мислеха, че са едни от най-търпеливите хора на света. Но често и те избухваха. А защо избухваха ли? Да, интересен въпрос! А как да не след като в къщи си имат същинско природно бедствие в смешния смисъл на думата( ако може да има такъв, разбира се).
За част от секундата, Ели можеше да разхвърли цялата стая, да извади всички играчки, да завърже пердетата на възел, да накачи разни рисунки по шкафовете и ако и остане време да нарисува нещо на стената.
След това с възторжен глас да извика мама и да каже:
-Тарам , тарам !Изненада!
Е, какво? Не ти ли харесва? Аз толкова много се постарах да направя стаята по-весела! Нали е забавно, мамо?
Всеки ден Ели чуваше, че не трябва да използва неприлични думи.
Знаеше, че лъжата е нещо много лошо и въпреки това понякога се опитваше да хитрува, но винаги неуспешно. На стената в стаята и имаше сложена една табелка със
забранените думи:
Не мога, Не искам, Не знам. Знаеше и за вълшебните думички.
А, ти знаеш ли ги?
-Благодаря , Моля, Извинявай. Тези думички отключват всяка врата!
Когато човек е добър и другите са добри с него!
Каквото посееш, такова ще пожънеш!- казваше не веднъж майка и.
Ели знаеше всичко това, но като че ли не разбираше много значението на думите.
Един ден на детската площадка се бяха събрали много деца. Ели дойде с майка си и по-голямата си сестра. Всяко дете носеше
по някаква играчка. Ели беше взела освен куклата Елиф и цял кукленски сервиз за хранене , а сестричката и носеше топка. Огледа наоколо, изсипа всички играчки на
пясъчника и започна на висок глас да говори на куклата. Към нея се приближиха две деца- едно момченце и едно момиченце- братче и сестриче.
- Много хубава кукла имаш! И сервиз!
- Да, знам! Но те са си мои и не давам на никой да ми ги пипа! Може да се счупят, да се изгубят така , че не ги давам! - каза Ели и стисна Елиф с всичка сила.
Децата се спогледаха и се отдръпнаха. Ели започна да играе, но в един момент усети, че и става скучно, въпреки шегите на нейните въображаеми приятели- розовото пони и сладкото гълъбче. Изправи се и отиде до братчето и сестричето, с които по-рано говори. Те правеха тунел в пясъка.
- Дай ми лопатката и ще ти покажа какво мога!- каза Ели.
- Съжалявам, не може!Вземи си твоя ! - каза братчето.
- Е, добре, ти губиш! - каза Ели сърдито.
Тя седна на една пейка и се огледа. Навсякъде имаше деца, които играеха заедно. Едни с пясъка, други с играчки, трети се гонеха и криеха. Дори сестра и имаше приятели в играта- бяха два отбора и играеха нещо на топка.
Докато Ели ги наблюдаваше към тях се приближиха две момчета.
- Може ли да играем с вас, моля?
- Разбира се, че може, така ще е по-весело!
- Благодарим ви!- казаха в един глас децата и играта започна.
- Защо никой не идва при мен да играем? Нали си имам хубави играчки? - питаше се Ели тъжно.
В този момент до нея застана въображаемото розово пони, потърка глава в нея, усмихна се и каза:
- Огледай се и помисли добре. За да имаш приятели не ти трябват хубави играчки. Виж- тези тримата играят на мускетари с пръчки, другите две
момичета скачат на куцанка.Те нямат играчки и пак са щастливи.
Гълъбчето кацна на рамото и прошепна на Ели:
- Сега си затвори очичките и си спомни за онези вълшебни думички, които мама типовтаря всеки ден. Използвай ги!
Ели помисли, помисли,скочи от пейката, бръкна в джоба на рокличката си и извади от там два бонбона, с които една добра съседка я беше почерпила. Отиде до пясъка при братчето и сестричето и каза:
- Извинете, аз не постъпих добре с вас. Аз не съм лошо дете. За вас са- каза Ели и подаде бонбоните на децата.
- Благодарим ти. Ние сме Катя и Виктор. Ще играеш ли с нас?
- Наистина ли? Благодаря ви! Аз съм Ели и от днес съм ваша приятелка ако позволите.
- Разбира се!
- Хайде да играем! - каза Ели и донесе сервиза.
По- късно през деня спомняйки си за случката,
Ели разбра от къде идва вълшебството на думите
и какво означава, че каквото посееш такова ще
пожънеш. Изтича при майка си в кухнята,
където миришеше на любимия току що изпечен
тутманик. Взе еднопарченце, отхапа голяма
хапка, отпи глътка айран и със сладка муцунка с
мустаци от кисело мляко целуна майка си и
прошепна:
- Благодаря ти, мамо ! Обичам те!
- Обичам те и аз, слънчице !
Genre: NON-CLASSIFIABLE| Language | Status |
|---|---|
|
English
|
Translation in progress.
Translated by Zorka Sofieva
|
|
Italian
|
Translation in progress.
Translated by NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA
|
|
Spanish
|
Already translated.
Translated by Assia Alexandrova Terpecheva
|
